Големият въпрос е дали Брюксел ще бъде на висотата на

 Големият въпрос е дали Брюксел ще бъде на висотата на нуждата от бърза и качествена смяна или ще продължи да е несъответстващ на световните действителности, споделя икономистът Боян Дуранкев в разбор за „ Стандарт “

Лаиците и наивниците, които обитаваха площадите преди три-четири десетилетия в Източна Европа (и в България), описваха действителния социализъм като осъществена дистопия от вида на популярния разказ „ 1984 “ на Джордж Оруел. След Разгрома на социализма и последващия призрачен Преход масите („ народът “ изчезна като понятие) трябваше да навлязат в „ Прекрасния нов свят “, в който „ демокрацията “ и „ отворените пазари “ (двете диамантни дъвки на неолибералите) в изискванията на „ глобализация “ щяха да разрешат автоматизирано всички проблеми и всеки ще можеше да заживее щастливо и щедро!

Така че скокът от „ 1984 “ (в България със забавяне – през 1989 г.) към „ Прекрасния нов свят “ (не по Олдъс Хъксли) бе осъществен, масите напуснаха своите времеубежища, а политкоректните писатели и историци забиха носове в архивите да търсят злокобните доказателства за „ сатанинското “ минало.

Впрочем, историята е подла спътница! Не единствено в „ недемократичните “ страни, само че и в нашите, самонаричащи се „ демократични “, през днешния ден намираме не „ останки от предишното “, само че и действителни нови форми на сбъднати антиутопии.

И двата упоменати романи – „ Прекрасният нов свят “ на Хъксли и „ 1984 “ на Оруел – разказват антиутопии, само че с разнообразни механизми на надзор. Хъксли показва свят, в който хората са следени посредством наслаждение, ползване, генетична инженерия и непрекъсната доза развлечения. В този хъкслиански свят няма принуждение – има „ меко иго “ посредством комфорт и хедонизъм. Оруел, на собствен ред, разказва свят на тоталитарен режим, учреден на боязън, наблюдаване, цензура и репресии. Контролът е посредством болежка и боязън.

Ако погледнем идващата 2026 година, предстоящата действителност наподобява по-близка до Хъксли: повсеместна всеобща (не „ национална “) просвета, обществени мрежи, логаритми за ангажиране – хората са „ заети “ с развлечения; потребителското общество и маркетингът основават чувство за благополучие посредством непрекъснати покупки; технологиите (AI, VR, биотехнологии) се развиват в посока улеснение и персонализация.

Но през 2026 година към този момент има и одобрени детайли от Оруел: всеобщо наблюдаване (камери, огромни бази данни, логаритми за търсене на „ врагове “); надзор посредством информация – подправени вести, операция на публичното мнение, възбрана на „ недемократични “ референдуми и избори; геополитически напрежения и юнашка цензура в някои „ демократични “ страни.

Светът, по всичко наподобява, през 2026 година ще е по-близо до „ хъкслиански “ Прекрасен нов свят, само че с „ оруелски “ детайли в някои аспекти. Най-вероятно ще живеем в „ смесена антиутопия “ – на наслаждение и на боязън като двойна система за надзор.

Но че Прекрасният нов свят е освен дистопичен по характерности, само че и от рисков по-опасен, за това спор няма! Да разгледаме няколко присъщи особености на близкото и рисково бъдеще.

От еднополюсен неолиберален към двуполюсен нелиберален свят?

 

Преди да пристъпим крачка напред в бъдещето, да се вгледаме в един труп, който погребахме 2025 година – неолибералния консенсус, основан върху  „ народна власт “, „ отворени пазари “ и „ глобализация “. Няма спор, че последната лопата с пръст, която беше хвърлена върху неговия ковчег, се стискаше крепко от Доналд Тръмп 2.0.

Но когато нещо е заровено, какво идва на негово място? С най-голяма възможност новата парадигма е „ постнеолибералният консенсус “ – пробна фаза в следващия ни Преход към особеното бъдеще.

Най-важната характерност, ядрото на постнеолибералния консенсус, е, че на човек (и на народа – като цялост от хора) не би трябвало да се гледа едностранчиво като на Homo economicus (икономически човек, който единствено създава, пазари „ банани “ и ги употребява, с цел да е щастлив), а като на нещо доста по-богато и по-смислено – Homo sapiens (разумен човек, притежаващ освен стопански ползи, само че и полезности, морал, култура).

„ Разумният човек “ и неговата съвкупна демонстрация като жител посредством демократичните механизми и публичните институции – всичко това доста по-различно от неолибералната концепция за „ гражданското общество “, ще е коректив и „ деспот “ за измененията на икономическия живот.

Три са главните направления на постнеолибералната Промяна (да не се обърква с „ продължение “ на някаква друга Промяна, не, това е нова система).

Първо, Промяната ще е обвързвана с прехвърлянето на Властта от Големите пари и благосъстояния (финансиализацията) към Общите ползи и полезности. Факт е, че концентрацията на икономическа власт е станала несъразмерна и единствено в полза на единици, а не на обществата. Този факт се илюстрира прелестно от чудовищното неравенството в приходите и благосъстоянията и от неговото разрушително влияние върху политиката посредством плутокрацията. Ще чакаме все по-високи налози върху благосъстоянията и приходите, които да трансфорат обществата в „ по-плоски “. Сбогом на неолибералните „ плоски “ и ниски налози!

Второ, Промяната ще докара до възобновяване на икономическите ползи на хората и районите, които неолиберализмът опустоши. С други думи, „ свободното придвижване на хора, артикули и капитали “ остава като злокобно ехтене от предишното. На негово място се завръща (не „ идва за пръв път “) ползата за запазване и основаване на все по-добри работни места и цялостна трудова претовареност. Работните места не са просто средство за обезпечаване на „ някакви “ приходи, само че са и източник на еднаквост и обществено самопризнание. Добрите работни места са това, което е основата на общественото доближаване и устойчивата народна власт. Никой „ народ “ към този момент не желае да вижда на своята територия „ Малката кибритопродавачка “ или „ Клетниците “, нали?!

Трето, Промяната значи че не „ свободните пазари “, а страната ще има най-активна роля в планирането на икономическа промяна. Неолибералите лъжеха че „ отворените пазари “ са в положение да „ създават “ икономическа резистентност, положителни работни места, национална сигурност, напредничави нововъведения, медицински сестри и лекари, учители и професори. Правителството ще би трябвало да подтиква, „ да извива ръце “ (по думите на Дани Родик), да възнамерява и да субсидира. И не финансовата система, а промишлеността се реалокира в центъра на публичните и държавните ползи. Това е един не чисто продържавен кейнсиански (Джон М. Кейнс), а по-системен леонтиевски свят (нобелистът Василий Леонтиев). Не би трябвало да се подценява събитието че при стопанска система, функционираща на база облага (капитализъм), вътрешният и външният капитал се интересуват преди всичко от повишаването на приходите си, а не от решаването на задълбочаващите се проблеми. Но страната може да вкара антикапиталистически бариери, в това число тарифни и многочислени нетарифни!

Ако някой не вижда, че наченките на Промяната са към този момент налице и че „ постнеолибералният консенсус “ се е задействал на процедура, значи не схваща какви да мераците на Тръмп в Съединени американски щати (MAGA), икономическата политика на Китай, измененията в доста други страни като Сингапур или Южна Корея, които са и „ демократични “, и „ недемократични “.

Бързам да подчертая, че макар характеризирането на новия свят като „ многополюсен “,  към този момент той наподобява, че се образува като двуполюсен. На два „ центъра “, оградени със спътници: Китай и Съединени американски щати.

Една необятно публикувана, само че към този момент погрешна догадка, продължава да битува в икономическата доктрина и процедура. Става дума за по този начин нареченото „ догонващо “ развиване (catch-up growth), което се предлага на по-слабо развитите страни (включително и на България), с цел да доближат по-високо развитите от тях. Ако се следва тази логичност за догонващото развиване, за какво страни които я ползват, не съумяват да „ догонят “ по-развитите страни? Фактите приказват друго: моделът на „ догонващото развиване “ постоянно се проваля на процедура, макар „ теоретичната “ му логичност. Днешният бизнес климат изисква пробиви, а не постепенни усъвършенствания.

Затова от десетилетия Китай, а и освен тази страна, следва логиката на „ суверенното изпреварващо развиване “. Китай в никакъв случай не е следвал класическата рецепта за „ догонващо развиване “ в неолибералния му смисъл. Неговият метод е коренно друг: суверенитет и надзор над инвестициите; протекционизъм като предписание, а не изключение; страната резервира и разви ролята си на стратегически вложител и координатор; приоритет на софтуерната независимост; икономии от мащаба и изгоди от огромния вътрешен пазар.

Именно по този метод Китай се трансформира в стопански колос № 1 на планетата (БВП по паритет на покупателната способност), който освен сполучливо пази националните си ползи, само че и приобщава в БРИКС и ШОС. Китай е и най-голямата „ фабрика “ на света, и максимален експортьор, и максимален вложител, и най-успешен иноватор, и № 2 по мярка на популацията, и № 1 по начетеност на това население (STEM). Тези му позиции го издигат до неоспорим престиж отвън Запада. На процедура отвън Запада Китай няма съперници, а другари и сътрудници. Включително за следване на политики и практики, което го трансформира в международен бранд № 1!

„ Класика “ № 1 на Запада остава стопанската система на Съединени американски щати. Съединени американски щати освен са № 1 по икономическо развиване в западния свят, само че и пионер-иноватор (особено в новите технологии и изкуствения интелект), и ненапълно „ деспот “ на измененията на Запада (особено посредством въздействието им върху Европейския съюз), а също и военна мощ № 1 в НАТО и в света (понякога с „ юмруци и ритници “).

На процедура и Китай, и Съединени американски щати, нямат равни като въздействие и стопански капацитет в света! Нито Европейски Съюз (икономическа мощ № 3), нито Индия (демографски капацитет № 1), нито Русия (военен капацитет № 1, или № 2, или № 3), нито някоя друга страна може да пожелае да стане опция на двата колоса!

И двете Велики сили са, обективно видяно, мощно и високо централизирани (Си и Тръмп), което ни приготвя за двуполюсен нелиберален свят.

Но какво място в бъдещето се отрежда – при такава двуполюсна обстановка – за нашия Европейски съюз?

Европейският съюз ще трансформира значително политическия си курс

 

Отделих повече пространство за аргументация на новия двуполюсен свят, с цел да стане разпознаваема нуждата от акомодация и основна смяна на политиката на нашия Европейски съюз. Национална тактика за сигурност на Съединени американски щати, оповестена от Белия дом, подсказва, че и Съединени американски щати ще „ оказват помощ “ на Европа да поправя сегашната си траектория. Според тази тактика за сигурност, и Съединени американски щати, и Европейски Съюз, и Англия, са застрашени от „ цивилизационно изтриване “ (спомнете си и прословутата тирада на вицепрезидента Джей Ди Ванс), та дори че „ Франция и Англия могат да станат опасност за Съединени американски щати “.

Къде ще се чака да следим основни политически промени в Европейския съюз, които изискват координирани (не „ централизирани “ в Брюксел!) решения?

Първо, спор няма, във връзка с мигрантската политика. Терористичните актове, които се случваха през последните десетилетия в Европейски Съюз, и които са на първо място от фанатизирани мигранти, гостоприемно признати в съюза, са единствено върхът на айсберга. Че те са систематична опасност, това е безспорно, задоволително е да се погледнат коледните базари, оградени с бетонни трудности (които не стопират нападенията с ножове или насилията над жени). Въпросът е не да се прибягва до извънредно десни политики, сходни на тези в Германия от 1939 година или Съединени американски щати от 2025 година, само че Европейски Съюз се постанова да приложи доста по-строг „ филтър “ за допуск и ограничение на безкрайните богатства във времето за своето „ гостолюбие “, както и условия за ускорено експедиране на нежеланите и противозаконните мигранти.

Второ, което се постанова при смяна на курса в бурния океан на световните промени, също е подсказано от Съединени американски щати и е с неотложен приоритет – преустановяване на войната в Украйна и постигането на обективен мир, отчитащ и стратегическите ползи на Русия. Някои от съюзните ястребчета ще би трябвало да поорежат крилцата си, а и да понамалят тонуса на фантазиите си, в това число ще следим лични размени в Европейска комисия. След Макрон и на фон дер Лайен ще се наложи да се приближи към масата на договарянията. 2026 година ще би трябвало да бъде още веднъж мирна година за Европа, а външноикономическата политика на Европейски Съюз и на НАТО – по-честна и по-отговорна! Нещо повече, Съединени американски щати „ постановат “ автономност на Европейски Съюз в НАТО, перифразирайки Шекспир.

Трето, Европейският съюз ще би трябвало да застане по-авторитетно в света и да се еманципира и диверсифицира стопански от Съединени американски щати. Европейски Съюз изглеждаше зависещ, да не кажа „ изнасилен “, на срещите Тръмп – фон дер Лайен. Европейското „ достолепие “ не е монета за замяна.

Я да погледнем действителностите. Населението на Европейски Съюз е по-многобройно от това на Съединени американски щати – 450 млн. против 345 млн. души. При положително предпочитание може да прибавим още 70 млн. души от Великобритания… Друго, номиналният Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати през 2025 година е към 30,6 трилиона $, а на Европейски Съюз – 21,1 трилиона $, но… по Брутният вътрешен продукт, поправен по ППС, Съединени американски щати са с 30,6 трилиона, а Европейски Съюз – 29,2 трилиона $, т.е. стопански Съединени американски щати и Европейски Съюз са равни. Европейският експорт за Съединени американски щати е под 3% от европейския Брутният вътрешен продукт, което значи че европейската стопанска система не е подвластна от достъпа до американските пазари, даже не е толкоз подвластна, колкото доста хора си мислят, от американските технологии. Тя е подвластна най-много от гаранциите за национална сигурност от Съединени американски щати. Европа е най-големият международен търговец. Европейски Съюз, в случай че включим износа на услуги, както и на артикули, прави търговията сред Европейски Съюз и Съединени американски щати съвсем уравновесена, дори Съединени американски щати имат дребен търговски недостиг с Европа. Друга политика, която Европа следва и в която е с едни гърди пред Съединени американски щати, е обвързвана с изменението на климата (абстрахирането от действителностите на световното стопляне от страна на Съединени американски щати към този момент се възприема като климатична война на Съединени американски щати против света). Тръмп не може да накара Слънцето да спре да свети, а ветровете да духат, а Европейски Съюз ще продължава да е водач (след Китай) в производството на възобновима сила, което ще го „ диверсифицира “ от вноса на американски (или руски) полутечен природен газ. Накрая при съпоставките – европейци гордо вдигнете глави! – във връзка с неравенството, измервано посредством Индекса на Джини, Съединени американски щати се показва с 41,8 (2023 г.), което значи огромно икономическо неравноправие. а Европейски Съюз – с 29,4 (2024 г.), което демонстрира по-равномерно систематизиране на приходите (без България, която като нещастна страна приближава индикатора на САЩ)!

Големият въпрос е дали Брюксел ще бъде на висотата на нуждата от бърза и качествена смяна на политическия си курс, или ще продължи да бъде несъответстващ на световните действителности и неадаптивен?

Но в случай че Европейски Съюз ще се трансформира (с над 51% гаранция), то ще се промени ли най-неразвитата (и като политическа адекватност) страна в съюза – България?

България ще плава със строшен компас в „ Клуба на богатите “

 

Няма какво да се лъжем, българските политици постоянно следват „ ветровете на измененията “, известни са като най-последователните „ йес мени “ в съюза, до (естествена) гибел правилни на неолибералните и евроатлантическите полезности, първи борци срещу починалите Българска комунистическа партия, Държавна сигурност, монументи и национална памет. За образец и хвалба!

Ужасът на кабинетния български политик идва от обстоятелството, че през 2026 година към момента не осъзнава кой ще е българският Бог – Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп, Виктор Орбан, Владимир Путин, Си Дзинпин или някой различен (но не и „ народът “ на РБ)? „ Ветровете на измененията “ са толкоз динамични и разнопосочни, че са потрошили калпавия български политически ветропоказател. В обществения дебат към този момент не преобладават другите възможности „ ляво – център – дясно “ (особено измежду самоубийственото съучастничество на БСП-ОЛ като концесионер в дясната „ сглобка “), а на „ почитатели “ (като футболните агитки) – „ тръмписти – фон дер лайенци (евродесни) – русофили – китаисти – нови начала – остарели муцуни – неопределени “. Няма компас в цялата тази неразбория, на кой да се заложи най-печелившо?! А да водиш кораба без компас в рисково красивия нов свят, е хазарт.

Изглежда по всичко, че старите ориентири и старите омръзнали наведени души в стилно облечените български политици, въпреки към момента живи и здрави, са забавни и потребни единствено за историците. Над 80% от българския народ (Джен Зи са доста дребна част от този народ) са склонни към качествена политическа смяна (виж: първо, второ и трето от предната част), само че „ Радецки “ още не идва със гръм! И „ първенците “ от най-богатите 10% също са склонни към фиктивна „ смяна “, стига да не пресъхва пълноводният поток от еврофондове и от държавния бюджет, които ги зареждат от обилно по-щедро, от което все нещо остава и за чекмеджетата. Оставям настрани другите 10%, които нямат мнение; всеки е свободен на бъде неграмотен или простак в демократичния свят.

Нови избори за Народно събрание със несъмнено ще има. Въпросът е дали тези 80% от народа ще имат същински избор, с цел да създадат Промяната действителност.

 

Казват, че Новата година прави чудеса?

Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News